Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.08.2009 19:59 - Кризата 2008-2012
Автор: crisis Категория: Бизнес   
Прочетен: 4919 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 15.04.2010 08:15


Нежните революции
 
 
На 10 септември 1989 год., без каквато и да е причина, унгарските власти едностранно денонсират договора си с ГДР за недопускане преминаването на източногермански граждани през унгаро-австрийската граница и отварят желязната завеса, разделяща двата лагера и разрешават на връщащите се от лятна почивка източногерманци да преминат в Австрия. До тогава, унгарците, единствени в соцлагера, имат правото свободно да пътуват зад "желязната завеса".

Поток от трабанти и вартбурзи се устремяват към Западна Германия. Невярващите на случилото се чудо германци, озовали се в бленуваната райска родина, светкавично известяват познатите си в ГДР. „Дойче веле“ и „Свободна Европа“ отразяват в емисиите си всяка новина от източния блок. Тръгват нови потоци „летовници“, които така и не стигат до българското Черноморие, а се озовават на Запад. Процесът е толкова интензивен, че общественият живот и производството в ГДР са нарушени. В Източна Германия започват демонстрации. Съветските войски, естествено, отказват да се намесят и подкрепят източногерманските власти начело с Ерих Хонекер, които осъзнават, че са обречени.

На 9 ноември 1989 г. властите в ГДР дават пресконференция пред западни журналисти във връзка със събитията. Отговор на привидно безобиден въпрос относно „новите разпоредби за пътуване зад граница“ довежда до масово свободно преминаване на източно германски граждани през Бранденбургската врата и по-късно до събарянето на Берлинската стена. Тогава, германският комунистически функционер малко объркан заявява, че свободното преминаване през границата с Западна Германия, без разрешения и паспорти е в сила от момента на пресконференцията.
Човешка вълна и море от хора започва да залива граничните постове, които нямат нареждане да пускат свободно през стената.
Тогава доблестен / или предварително инструктиран / офицер - началник на един от граничните постове дава заповед да се вдигнат бариерите. Човешката река навлиза в Западен Берлин. Новината се разпространява светкавично и останалите гранични пунктове вдигат бариерите. Стената се срутва в умовете на хората и след минути гермаците започват да я събарят с бутане, чукане, кой с каквото намери.  

Тази година, почти 20 години след събитието, журналистът, задал въпроса на горната пресконференция, направи изненадващо признание, че малко преди пресконференцията е бил  „посъветван“ да зададе въпроса: " Кога влизат в сила новите разпоредби?"

Телевизионните репортажи обикалят света. Източногерманците гонят другарите и окупират полицейските участъци, за да попречат на изгарянето и кражбата на архива на „Щази“ – източногерманското Гестапо. Първата плочка на събарящото се домино пада.

В България сценарият е достоен за холивудски филм.

Няколко месеца преди 10 ноември, Живков е направил театрален жест с подаването на писмена оставка от поста генерален секретар на БКП без фиксирана дата, с идеята за запазване на поста си на държавен глава, за да остане на власт.
Молбата му е отхвърлена от членовете на Политбюрото на БКП. Андрей Карлович Луканов не завежда молбата, но не я унищожава, а я запазва. В съзаклятието участват Луканов, Георги Атанасов, Петър Младенов, Добри Джуров, а към тях в последния момент се присъединяват всички останали от Политбюрото на ЦК на БКП, след като разбират за готвения преврат под съветско ръководство.

На 10 ноември 1989
г., в Бояна се провежда пленум на ЦК на БКП. В дневния ред не са включени персонални промени. Живков е в неведение какво предстои да му се случи. Георги Атанасов, който председателства пленума, докладва, че е постъпила оставка от другаря Тодор Живков от поста генерален секретар и я подлага на гласуване. Оставката е приета и за историята остават кадрите с напълно смазания Тодор Живков с увиснала долна челюст и уплашена физиономия.

На 17 ноември, след студентска демонстрация, пада режимът в Чехословакия. В Унгария нещата се развиват културно и възпитано.

В Румъния Секуритате – румънските тайни служби, ГРУ, КГБ, ЦРУ и Мосад имат да изпълнява по-тежък сценарий – да се избавят физически от упорития и недотам интелигентен бивш обущар Николае Чаушеску, държавен глава и пръв партиен ръководител. В заговора е привлечен шефът на Секуритате - Юлиян Влад и началник щаба на въоръжените сили. Букурещ е наводнен от млади съветски туристи с къси подстрижки и спортен вид, както и през 1968 г. по време на Пражката пролет.
След поредица от безредици и провалени митинги в подкрепа на властта, Чаушеску е предаден от охраната си. Отприщва се народното недоволство, умело насочвано от тайните агенти на четирите държави. Най-осезателна подкрепа Чаушеску получава от палестинците във военната школа в Румъния за обучение за съпротивата им в Израел. Чаушеску, изплашен и объркан, излита с хеликоптер без охрана и малко бензин, с който успява да се придвижи до румънския град Търговище, където каца и бяга на стоп с лек автомобил. Случайно е забелязан от минувачи и е заловен. осъден от извънреден военен съд по бързата процедура и разстрелян заедно със съпругата си Елена, също висш партиен функционер, на 25 декември 1989 г..

Така, след нежните революции от 1989 г., България и Румъния отново остават в "съветската зона" на влияние.

И в двете страни се имитира демократизиране на обществения живот и пазарна икономика, но горчивата истината е, че така наречената опозиция и в последствие управлението на „десните“ сили, представлява управление на комунистическия елит, чрез наследниците му или чрез агенти, инфилтрирани в създадената от тайните служби „опозиция“.

След 10 ноември 1989 г, елитът на БКП създава команден център на власт в нелегалност, с ресурси, финанси, специално оборудване, въоръжение и архива на тайните служби в нелегални имоти в Бояна, Драгалевци и Симеоново, който в годините на прехода и по настоящем, ръководи икономическия и политическия живот в страната.

В България след „демократични“ избори на 13.10 1991 г., на власт идва „демократично“ правителство на СДС с подкрепата на ДПС. Правителството е оглавявано от Филип Димитров, бракоразводен адвокат с еврейски произход.

Повечето от министрите и заместник министрите на прехода, в последствие са уличени от правителствената комисия по досиетата като агенти на Държавна сигурност и военното контраразузнаване. Не след дълго правителството на СДС пада от власт поради оттегляне на подкрепата на ДПС, чието ръководство на 90%, се състои от „бивши“ агенти на тайните служби.



Третият договор с Eлцин


През лятото на 1991 г., след разпада на СССР и отделянето на прибалтийските и азиатските републики, в Русия настъпва жестока икономическа криза.

Борис Елцин, тогава президент на Русия, се обръща към Запада и САЩ за финансова помощ. Американците му поставят насрещно условие за подписване на нов договор, повтарящ споразуменията от Рейкявик, където Русия не е страна (договорът е подписан от вече несъществуващата страна СССР) и изискват преминаването на България, Румъния, Украйна и Грузия към американската зона на влияние.

Поставен в безизходна ситуация, Елцин подписва новия договор за ограничаване на въоръженията, сътрудничество, предоставена помощ и т.н. между Русия и САЩ. Обединена Германия изплаща помощ на Русия в размер на 60 млрд. немски марки, като цена за разрешеното й обединение.

В тайна клауза на договора се предвижда предаването на властта в България и Румъния на правителства, лоялни към САЩ и преминаването им в американската зона на влияние.

За реализиране на сценариите по предаване на властта отново си съдействат тайните служби на САЩ, Русия, Румъния, България и Израел.

За България сценарият предвижда предизвикване на хиперинфлация, фалити на банки, народно недоволство и предизвикване на предсрочни избори за избирането на демократично правителство.

Така, сдавайки властта, комунистическият елит има още една възможност да ограби държавата и народа си и да инкасирала огромни богатства, за да откупи оставането си на власт, което е видно от най-новата ни история.

През 1994 г., след парламентарни избори, за министър председател е избран председателят на БСП Жан Виденов, агент на ДС,  с псевдоним „Дунав“, завършил международни отношения в Москва. Виденов е избран да бъде пожертван, за да обере негативите от провала на БСП.

Българските банки се приватизират и създават нови от „бивши“ агенти на ДС и военното контраразузнаване. Тези банки получават необезпечени кредити от БНБ, които те раздават на свързани фирми.

Някъде към пролетта на 1996 г., взетите няколко милиарда кредити в български левове се обръщат в чужда валута. Това довежда до хиперинфлация и от пролетта на 1996 г. до януари 1997 г., доларът повишава разменната си стойност от 80 лв. на 3000 лв. Доларите веднага се обменят за левове и взетите кредите се изплащат при реализирана печалба от 3800%. Заплатите на бюджетните работници и пенсиите на пенсионерите падат на 5-6 долара на месец.

Същевременно, през есента на 1996 г., пред дома си е застрелян Андрей Карлович Луканов, депутат от БСП, първият министър-председател на България след 10 ноември 1989 г.

Луканов (с еврейски произход) формално е съветски гражданин, резидент на съветското разузнаване в България. Той е архитектът на прехода и лично е раздавал пари, задачи, кадрувал и режисирал политическия живот в страната, включително е и „баща“ на българската опозиция след 10 ноември.

Убийството му остава неразкрито и забулено в предположения до днес. Подведеният под съдебна отговорност като поръчител на убийството, бивш полковник, кредитен милионер, управител на фирма „Колонел“ - Ангел Василев, е оправдан.

От изнесеното в пресата стана известно, че Луканов е трябвало да пътува десетина дни след деня на убийството за САЩ, където е било планирано да му бъде извършена чернодробна трансплантация. В деня на убийството му синът му е бил в САЩ и го е очаквал.

Преди убийството Луканов е отстранен от газовата фирма "Топенержи" и подменен с Илия Павлов, който му бил казал на коктейл пред свидетели: " Вече аз карам влака." Дни преди разстрела, удобно е снета охраната му плащана от "Топенержи". По късно и самият Илия Павлов последва съдбата на Луканов - разстрелян е пред офиса си. "Зъб за зъб, око за око" - какъвто е еврейският завет и закон за КГБ и Мосад. / и двете разузнавания са създадени от евреи /                           

За мен най-вероятната версия е, че след подписване на споразумението между САЩ и Русия за преминаването на България в американската зона на влияние, Луканов е решил да премине на страната на американците и да предаде цялата информация, която притежава. Предполагам, че това е станало известно на руснаците, които са взели решение да защитят интересите и тайните си и са дали заповед за ликвидирането му.



Зимата на 1997


След гражданско неподчинение и оставка на правителството на БСП, през януари 1997 г. идва на власт служебно правителство на Стефан Софиянски, назначено от новоизбрания президент Петър Стоянов от СДС, до насрочените извънредни парламентарни избори. Софиянски въвежда валутен борд при девалвация на лева с 2000%, с което узаконява инфлацията на българския лев в интерес на взелите левови кредити, които обменят валутата си в деноминирани български левове и само с една двадесета от взетите кредити ги погасяват. Печалбата е огромна. Де факто, Софиянски косвено помогна на червените за пореден път да ограбят България. Съпругата на Софиянски е с еврейски произход.

След изборите е избрано правителството на СДС начело с Иван Костов, отново  съставено от множество агент-провокатори,  инфилтрирани от тайния център на червените. Министър на външните работи е Надежда Михайлова, а вицепремиер е инж. Александър Божков и двамата са с еврейски произход.

Анализ

При внимателния прочит на имената, агентурното минало и етнически произход на управляващите в България след 10 ноември 1989 г. се открива, че общото между тях е, че те са или агенти на тайните служби, или наследници на бивши комунистически величия и голяма част от тях от тях с небългарски произход. Процентът на висши държавни мъже в България на ключови постове - министри на външни работи, министър-председатели и вицепремиери с небългарски произход е над 50% в периода на прехода.



В момента – зимата на 2009 г.
:

Сергей Дмитриевич Станишев e министър-председател, историк, роден в гр. Херсон, бивш съветски гражданин, син на бивш висш комунистически апаратчик, с еврейски произход,
Георги Георгиев Пирински, икономист, e председател на Народното събрание, син на висш комунистически апаратчик, с еврейски произход, роден в Ню Йорк, семейството му е изгонено от САЩ през 1951 г. за комунистическа дейност.
Соломон Исаков Паси, математик, бивш министър на външните работи в правителството на Симеон Сакскобургготски,  е председател на Комисията по външна политика в Народното събрание, с еврейски произход, внук на масон от висшата 33-та степен ложа.
Ивайло Георгиев Калфин е вицепремиер и министър на външните работи в правителството на Сергей Станишев, с еврейски произход.
Симеон Борисов Сакскобургготски – бивш цар, бивш министър-председател, с италианско-германски произход, произхожда от масонската фамилия на Сакс Кобург Гота, е лидер на НДСВ, член на управляващата тристранна коалиция.
Ахмед Демир Доган, агент на ДС с псевдоним „Сава“, готвен за работа в нелегалност, завършил философия с помощта на ДС, с циганско-турски произход, депутат и основател и председател на ДПС - член на управляващата тристранна коалиция.
Единственият българин от висшите управляващи е президентът Георги Седефчов Първанов, агент на ДС, с псевдоним „Гоце“, историк в Института по история на БКП, излъгал в качеството си на президент, че няма агентурно минало.


По официални данни, в България през Втората световна война, благодарение на българите, са спасени от лагерите на смъртта живеещите у нас 50 000 евреи.


Историческата истина е, че те са откупили живота си, заплащайки значителни количества злато и долари на властимащите. Българските евреи (напълно незаслужено) са били подлагани на нечовешки унижения и са били ограничавани гражданските и икономическите им права по силата на специален „Закон за защита на нацията“, действащ в периода 1940/44 г., което те днес възпитано премълчават, може би защото малко по-късно и самите българи са станали жертви на национализацията, колективизацията и комунистическите концентарационни лагери.


Безспорен факт е, че българите не мразят евреите, а са им помагали да се укрият и да заобикалят репресивния закон. Разбира се, и тогава, и сега е имало лумпени и малограмотни българи, които са търсели набедени виновници за лошата си съдба.     

След изселването на мнозинството от българските евреи през петдесетте години в новата държава Израел, САЩ и Европа, у нас остават да живеят 3461 по преброяването от 1992 г. (според еврейската организация „Шалом“, броят им е около 6000 души) представляващо приблизително 1 (един) на всеки 2000 от българското население. Това, означава, че в състава на всички правителства от 1989 г. до сега, е следвало да има максимум един министър с еврейски произход. 


Горното съотношение между процента на граждани от еврейски произход спрямо населението на България и процента на висши управници от еврейски произход, спрямо останалите, е хиляда пъти по-голямо от нормалното или става дума за аномалия - 100000% отклонение от нормата. 


Зная, че мнозина, които ще се почувстват засегнати от написаното в тази книга, ще ме обвинят за предубеден антисемит, за да зачеркнат всичко написано от мен. Заради тях декларирам, че симпатизирам на усилията на еврейския народ да изгради и защити собствената си държава. Осъждам холокоста. Имам близки познати от еврейски произход, както и такива от турски и арабски, които уважавам и харесвам повече от много българи.
Не съм антисемит,  даже напротив, но честния прочит и анализ на историята ме задължава да отразя фактите и посоча причините. 

Българите винаги са били толерантни към евреите, така, както им е завещал Левски. Те обичат и вярват в Христос, Богородица и апостолите и знаят, че те са били евреи.

От друга страна, в България на надгробните плочи на войнишките паметници на убитите във войните има много еврейски имена. Участниците във войните свидетелстват, че те са се били храбро за България.


Подобен превес в процентното несъответствие на евреите към останалите, се наблюдава и в двете камари на американския парламент (Конгреса) и Сената, както и при броя на милионерите, при лауреатите на Нобелови награди, при заетите във финансите и филмовата индустрия в САЩ. Но при тях процентът на евреите е неизмеримо по-малък, отколкото в българската политика след 10 ноември 1989 г.
Безспорно е, че еврейският етнос е възпитан, умен, образован, прагматичен, имотен и притежава голяма част от богатствата на обществата, в които живее. Вековете, прекарани в гонението му и религията му - юдаизмът, която му отрежда и обещава господстващо място сред останалите народи, са довели част от него до личностно и групово поведение, характерно за тайните общества, което често не в интерес на другите етноси.


Горното нелогично несъответствие може да бъде обяснено и с непълноценността и дебилността на българския етнос и произтичащата от това невъзможност той сам да управлява собствената си страна и съдбини.

От друга страна, българските студенти - отличници в американските университети, са с поразяващо висок процент сред останалите народности, надминаващ дори и този на еврейските. Българите имахме наскоро едновременно световни шампиони по шах за мъже, за жени и за девойки. Така че, едва ли това е причината.

Подобно несъответствие е имало през двадесетте години на миналия век и в състава на Съвета на Народните Комисари на СССР, начело с Владимир Ленин, състоящ се от 19 души. Двама са били руснаци, един арменец и един грузинец - Сталин, чиито три съпруги, както и тази на Ленин (евреин по майка) са еврейки, а 15 от комисарите са били от еврейски произход. Тогава това несъответствие се е дължало на реализирането на този почти вековен експеримент, наречен „комунизъм“, измислен, финансиран с милиони златни долари и немски марки и реализиран от евреи и еврейските тайни общества и банкери, който се провали и дори българите платиха цената на провеждането му със собствените си съдби.


За горното несъответствие съществува и друго възможно обяснение, а именно, че се касае за тайна договореност между САЩ, Русия, българския комунистически елит и световните ционистки и масонски организации. И понеже е тайна, вероятно не е сключена в интерес на българския народ.

Като нагледно доказателство към горното е диаметралната промяна на позицията на президента Първанов, който от краен и отявлен противник на НАТО и САЩ след идването на власт на БСП, ДПС и НДСВ (Станишев, Доган и Сакскобургготски), стана послушен изпълнител на волята на американците и радетел за НАТО и членството на България в Евросъюза. Дълбоко се съмнявам, че е станал демократ, защото до момента, не е ползвал правото си за насрочване на национален референдум по нито един важен проблем.


При положение, че съществува подобна договореност, то тя ще определя съдбата на България и на българите за продължително бъдеще, до края на някоя нова световна война, било тя и икономическа. Съдбата на България и българите отново ще бъде нечий трофей и няма да зависи от тяхната свободна воля и избор
.


За сегашното незавидно състояние на България главна вина носи елитът на БСП, както и на креатурата й, етническата партия ДПС.

Отговорност носят и Русия, и САЩ, в частност правителствата им начело с президентите Клинтън, Буш-младши и Путин. При посещението си в България Буш-младши нарече Сергей Станишев „Mister Clean“ - „Господин Чист“, което  е силно преувеличено и излиза от рамките на дипломатическия етикет.


Предизборният девиз на новия американски президент Обама, беше „Ние можем“. Българите знаят, че американците са велик народ и могат много неща.

Важният въпрос за него сега е: Могат ли американците да помогнат на българите да демократизират и изчистят страната си и я направят по-добро място за живеене, иска ли Обама да го направи и дали, изобщо ще го направи?


Знайте, че в следващите години съдбата ви и качеството на живота ви, ще зависят най-вече от вас самите, но и в голяма степен от американския президент Барак Хюсейн Обама и едни хора около него. 

Направих този прочит на историята на задкулисните действия на управляващите, за да илюстрирам, че това, което се случва, докато правим планове за бъдещето и си въобразяваме, че бъдещето зависи от волята на народите, е резултат на чужда воля и планове.

Сега, когато се лутаме в предположения и страхове за бъдещето, е добре да се запитаме – какво всъщност се случва и какво ни предстои да се случи и кой има интерес от това?

май, 2009г., София
арх. Стойчо Парушев - отстъпвам Free правата за публикуване на настоящия постинг.

Следва: Версията

-------------------
Кризата 2008-2012



Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Доган няма турски произход
14.09.2009 21:22
Баща му е циганин, който е изоставил семейството си

Майка му е кримска татарка ...

Седефчов също не е българин. Има смесен албански и помашки произход по баща ...
цитирай
2. анонимен - И Сталин, Хитлер и Ленин
04.10.2009 17:01
Според Г. Ифандиев и други автори и Ленин, Сталин и Хитлер са били с еврейски произход.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: crisis
Категория: Политика
Прочетен: 111570
Постинги: 29
Коментари: 65
Гласове: 268
Архив
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031