Всъщност, темата на постигна е резултат от запознаването ми отблизо с бита и живота на новите ми съграждани в малкото планинско градче, където се преместих от София преди четири години, поради здравословните ми проблеми.



      Пристигнах с убеждението, че отивам да живея при едни бедстващи хора с ниски доходи и висока безработица, както се твърди по медиите.
      С времето открих, че горното е вярно, но не съвсем. Вярно, че заплатите тук са 30% по-ниски, но разходите за живот са не 50, а 80% по-ниски от тези в София. Вярно, че има официална безработица, но хората тук не спират да се трудят, като обаче не дължат и не плащат данъци и най-вече осигуровки, а циганите не се хващат „на частно” за по-малко от 35 лв. надник, макар че са мърлячи и тайно се гордеят, че семействата им получават над 400 лв. на месец от Държавата без да работят - за това се грижи кмета в комбина със социалните, а те му благодарят с гласовете си на избори.

      Храната в магазините и особено тази, която продават на големия съботен пазар е качествена и средно 30% по-ниска цена от тази в София. Въздухът е кристално чист, а безплатната вода в уличните чешми е прекрасна изворна. Тишина и спокойствие.
     Затова тук повече от хората са дълголетни и видимо здрави и подвижни макар и на преклонна възраст. Законно платежно средство е бутилката ракия и бурканът с мед. Бартерът на стоки и услуги е широко практикуван. Мнозинството кара коли и джипове втора ръка с десен волан, но едва, едва навъртват по 5000 км. на година, защото градчето е километър дълго и за четири години не съм видял и един катаджия.
     Училището е пълно с циганчета и затова повечето и то по-оправните млади хора с деца ученици са се преместили в София или зад граница, но като пораснат децата, се завръщат в градчето.

     Като опознах градчето и хората, първоначално се изненадах от горното откритие, но като се замислих ми светна.
     Тези хора се трудят по нивите си и в дворовете с минимални разходи, без да губят време за отиване на работа и плащане на гориво с ДДС и акцизи, сами надстрояват, пристрояват и ремонтират къщите си без строителни книжа. Сами си правят ракията и виното и ядат пресни, чисти и безплатни плодове, зеленчуци, страхотни яйца, луканки и всичко останало, без да дават лев на Държавата ( считай за заплати и бонуси на управляващите) Най-оправните даже точат субсидии от евро програмите.

     Тези хора живеят в Сивата Икономика по-добре и по-дълго от обикновените софиянци от „Бялата Икономика”, макар че не го съзнават и са нещастни и защото всички се познават добре, сравняват се и си завиждат един на друг.

    Обяснението е просто.
     Ако приемем, че собственик на малък бизнес или наемен работник изработва средно на ден 100лв, наемникът ще получи в най-добрия случай от работодателят след приспадане на данък, осигуровки и процент за работодателят около 30 лв.
      Собственикът на малък бизнес, след приспадане на разходи по реализация на продукта му (лична продажба, реклама или отстъпка за търговец –дистрибутор) данъци и осигуровки ще разполага също с около 30 лв.
      И двамата закупувайки стоки, храни и услуги на пазара за 30 лв., след приспадане на данъците включително и 20% ДДС, осигуровките, печалбата, транспортните и дистрибуторските разходи, калкулирани в цената на закупеното, ще получат ползи със себестойност за най-много 10 лв.
      Работещият в Сивата икономика изработвайки продукти на обща стойност от 100лв. на ден за самозадоволяване ще получи стока или услуга на стойност 100 лв. или 10 пъти повече от наемния работник и дребния частник. Задължително условие е притежаването на добре топлоизолирана къща с южно изложение, със слънчев колектор, собствен водоизточник и двор с овошки, около един декар.

      На края идва и най-хубавото – отгледаната лично чиста храна, в комбинация с чисти въздух, вода и тишина гарантират добро здраве, по-добра работоспособност и минимални разходи за здраве, което трудно се измерва в пари и проценти, но е нещо, което струва много.

      За съжаление, невъзможно е човек да си произведе всичко необходимо сам, а и не е рентабилно. Налага се да се закупува ел. енергия, гориво, дрехи и уреди, машини и много от хранителните продукти.

     Затова тук идва и ролята на жената. За нея има икономически смисъл да е част от осигурителната система и то най-добре като държавен или общински служител.
Майчинството, детските и болничните за децата - най-добре три на брой през 2 години, по-високата продължителност на живот и по-ниска пенсионна възраст на жените, дават реален шанс те да излязат на печалба срещу НОИ, докато за самоосигуряващи се мъже, това теоретически и практически е невъзможно.

     Така, като имаме една осигурена жена, вече са на лице необходимите парични потоци, както и титуляр, който да легитимира продажбата на изработена от мъжа продукция за продан. А със спестените от осигуровки 1 700 000 лв. и още толкова от данъци ( виж предишните ми постинги) мъжът може сам да се погрижи за старините си.

      ......Ето така, малкия човек може  да оцелее и да се спечели войната с корумпираните управляващи и техните слуги, социалните паразити, монополите и мафията с бели престилки и черни тоги. 
Следва: Част трета - сравнение на разходите ми на живот като столичанин и провинциалист.


 

Уникален анализ !