Прочетен: 5274 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 29.10.2010 21:05
КОНСТИТУЦИЯ
на Република България
Чл. 51. (1) Гражданите имат право на обществено осигуряване и социално подпомагане.
Чл. 52. (1) Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.
Чл. 60. (1) Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество.
1. Видно от горните членове - 51.(1) и 52.(1), в Конституцията е записано, че гражданите „имат право” на обществено и здравно осигуряване, но това не е тяхно задължение, а е право на свободен личен избор, докато в чл.60 (1), се визира задължението им да плащат данъци съобразно доходите им.
2. Записаните текстове в Конституцията са от по-висок ранг на приетите закони, което означава, че действащите у нас закони за задължително здравно и обществено осигуряване са противоконституционни.
На практика, спазването на Конституцията означава, че гражданите имат правото сами да решат дали да бъдат осигурявани в НОИ и Здравната Каса и съответно да се ползват от техните услуги или да получават по-високи заплати и доходи и сами да поемат грижата и отговорността за собственото си здраве и старини.
Вменяването в задължение на гражданите да заплащат осигуровки със съответните закони, „де факто” и „де юре” ги превръща незаконосъобразно в „данъци” само за самоосигуряващите се и наетите в частния сектор ( държавните и общински служители са освободени от това задължение, заплащано за тях от Държавата или Общините ) е грозна законово установена практика за въвеждането на привилегии и фактическо ограбване на заетите в частния сектор у нас.
Предвидените в Законите репресивни мерки за "нарушителите" са незаконосъобразни и могат да се охарактезират като "нагъл и престъпен държавен рекет" над бизнеса.
Визираното нарушение на Конституцията не е явна фактическа грешка или проява на некомпетентност.
То представлява преднамерено и престъпно действие на група лица, злоупотребяващи с доверието и властта, с които са овластени от българския народ, с цел ограбването на голяма част от същия този народ и извличане на лична и групова финансова или имотна облага.
Горното нарушение на Конституцията представлява геноцид към голяма част - работещите в частния сектор от българския народ (човечеството), съгласно чл.31(7) от Конституцията и за него не тече давност.
арх. Стойчо Парушев
